Опитвали ли сте да готвите със слънчева енергия?
Image 1:
Представете си топъл летен ден. В слънчевата ви печка на двора къкри манджата и някъде в ранния следобед обяда е готов за ядене. В друг слънчев ден може да експериментирате други рецепти в различни модели печки, става ви приятен навик и така за година сте спестили доста ток. Може да се присъедините към хората, които правят нещо полезно, вместо да мрънкат.
Аз лесно приемам новостите и не вярвах на тези които ми казваха: “Ами щом е толкова лесно, защо никой не готви на слънчева печка?”
Реших да пробвам сам. И аз се чудех защо ...
Класическият модел слънчева печка се прави от огледала или плоскости облепени с алуминиево фолио. Може и от конус облепен с фолио или от стара сателитна чиния или от полусфера и изобщо се прави форма, която концентрира слънчевите лъчи на малка площ и в поставеният там съд може да се свари вода, да се сготви храна или да се опече хляб.
Image 2:
Интернет ще избълва хиляди модели ако напишете solar cooker или solarconcentrator. Готвенето отнема време, но слънцето е безплатно и наистина няма защо да се бърза. Хубавите манджи стават бавно.
Image 3:
Направих няколко печки по модели от Нета използвайки алуминиево фолио. Резултатите, въпреки обещанията бяха донякъде обезкуражаващи. Водата в тенджерата се нагряваше до 90 градуса, но не завираше. Фолиото лесно се късаше дори от вятъра и резултатът беше това, което здравомислещите казваха. “Няма да стане!”. Почти си отговорих, защо готвенето в слънчеви печки не е на мода. 90 градуса нагряване наистина не оправдават усилията. Предполагам, че тук някъде се отказваме всички.
Image 4:
След може би година опитах пак. В строителния отдел на “Бриколаж” открих един материал – подпокривна мембрана, която от едната страна е светлоотразително фолио. Здрава е, гъвкава и лека. С нея се работи чудесно, може да се разкрои за всякакви модели слънчеви печки. Струва 3.50 лв. за линеен метър при ширина на ролката 1.50 м. След като 4-5 кв.м. ще ви стигнат за една печка – не е скъпо. Реших да направя още някои модели. Бях пропуснал и един съвет. Съдът в който се готви трябва да е поставен във прозрачен външен съд, който го изолира от външната температура. Например взимате едно черно гюведже, или черна тенджера с капак и я поставяте във тенджера от йенско стъкло. С новия материал и с двойния съд нещата най-сетне се получиха. Водата в съда завря и това е достатъчно за готвене. От тук натам всъщност е важен модела, слънцеотразяващата площ и добре изчисления ъгъл за концентриране на лъчите. Ако не ви се изчислява, просто експериментирайте с различни наклони. Добре е да направите печката с по-голяма площ. Това ще доведе до по-бързо нагряване и по-висока температура. Правете моделите по-голями от показаните домашни модели в Интернет, защото малките модели не винаги вършат работа. Конусният модел концентрира по-добре лъчите. Трябва пред конусния модел да се постави преграда от найлон, целофан или друг прозрачен материал за да не влизат в конуса буболечки, които не могат да се измъкнат от тази пещ.
Като практически опит мога да кажа, че например леща се сварява за два часа и половина, а боб за около четири. Ако бързате, ползвайте котлона. При готвене в слънчева печка, обаче, яденето няма да загори и няма нужда от наглеждане.
Image 5:
Един важен съвет при работа със слънчевите печки е, че трябва да се работи с маска скриваща лицето, защото отраженията от печката могат да доведат до леки изгаряния и в края на деня може да се чувствате като човек заспал на плажа. За маска може да послужи и хартиен плик с две дупки за очите.
Това е, приятно готвене!
P.S. Ако направите хубав модел изпратете снимка.
Може да направим изложба или състезание.